Кристиан Пулишич подписа нов договор с АК Милан, който ще важи до юни 2031 г. Сделката беше обявена в петък, един ден преди дербито срещу Интер, и малко след като двата клуба обявиха рекордна сделка за наименуване на правата върху новия си стадион. Според информацията играчът ще получи значително увеличение на заплатата.
Решението му е логично за футболист, който в края на 20-те си години търси стабилност. От Дортмунд през 2014 г., когато на 16 години се присъедини към Борусия Дортмунд, до спечелването на Шампионската лига с Челси и разочарованието от последното световно първенство с мъжкия национален отбор на САЩ, очакванията към него винаги са били високи.
Пулишич ще продължи да работи с Рубен Аморим, който според източниците цени динамичната атакуваща игра, която той осигурява в системата с крилни защитници. В Милан го виждат като футболист, който може да се оттегли в свободно пространство и да организира играта, но също така да получава топки зад защитата и да атакува пространството като крило.
Вярата на треньора има голямо значение за него. Пулишич се затрудняваше при Томас Тухел в Челси, но се съживи в Милан при Стефано Пиоли. Някои може да посочат малкото игрови минути в началото на сезона, но клубът внимателно избягва да го връща твърде бързо след контузията на крака, която получи на световното първенство.
Решението му да остане в Милан може да се разглежда по различни начини. Пулишич заслужава похвала, че остава в един от водещите клубове в Европа. Той можеше лесно да реши да приключи с Европа и да се върне в САЩ. Ню Йорк Сити ФК отдавна искаше да го привлече за новия си стадион Етихад Парк, който ще бъде открит следващото лято. Сега Пулишич ще остане в Милан още четири сезона след текущия, в клуб, който ясно цени това, което той носи на терена.
От друга страна, статусът на Милан като един от водещите клубове в Европа е доста щедра оценка. Росонерите се опитват да възвърнат славата от миналото. Това вече не е отборът на Руд Гуллит, Паоло Малдини или Златан Ибрахимович. Милан е спечелил скудетото само веднъж през последните 15 години, а Шампионската лига е спечелена преди почти 20 години. След сезон 2024/25 клубът остана без европейски турнири, а след сриващия се финал на миналия сезон не успя да се класира за Шампионската лига и тази година играе в по-скромната Лига Европа.
Италианският футбол също е в упадък. Националният отбор не се е класирал за последните три световни първенства, а италианските клубове изглеждат далеч зад конкурентите си от Англия, Германия и Испания. Единственият италиански клуб, който постига значителен напредък в Европа, е градският съперник Интер, финалист в Шампионската лига два пъти през последните четири години.
Така Пулишич се обвързва с клуб, който има богата история, но е с едно-две стъпала под елита, въпреки усилията на изпълнителния директор Жерри Кардинале. Това точно следва траекторията и сегашните очаквания към кариерата на американеца.
Контузиите определят кариерата му
В Дортмунд изглеждаше, че пътят към върха на футбола е напълно реалистичен. Пулишич постигна няколко важни етапа за американски футболисти. Трансферът му до Челси през 2019 г. за 73 милиона долара още повече повиши очакванията. Но той се сблъска с реалността, че присъствието на терена често е това, което отделя много добрите играчи от най-добрите. Поредица от мускулни контузии го наредиха сред първата група, въпреки че той имаше дял в триумфа на Челси в Шампионската лига.
В Милан Пулишич има повече индивидуални успехи. Във всеки от трите си пълни сезона с Росонерите той достига двуцифрен брой голове във всички състезания, нещо, което в Челси му се е случило само веднъж. От пристигането му в Италия преди сезон 2023/24 той има трети най-добър принос за голове в Серия А, след дуото на Интер Лаутаро Мартинес и Маркус Турам. Два пъти е изиграл по 50 мача с Милан, но контузиите никога не са били далеч. Миналия сезон нова поредица мускулни травми отново ограничи участията му.
Контузиите повлияха и на ефективността му. В края на сезон 2025/26 той премина през добре документиран период без голове. Тогавашният треньор Макс Алегри реши да го използва по-скоро като нападател, а не като крило, и това не му помогна.
Световното първенство миналото лято също донесе същите здравословни проблеми. Американският нападател трябваше да играе огромна роля на турнир на собствена територия, но контузиите му позволиха да изиграе само около половината от наличните минути в петте мача на САЩ. Кадрите, на които той куцука от терена при загубата в осминафиналите от Белгия, в много отношения обобщават турнира му.
Такава бройка контузии е причината отборите от върха да търсят подсилвания другаде. Когато се премести в Милан, се надяваха блестящите му игри да ускорят завръщането му в Премиership. Имаше периоди, в които това изглеждаше възможно.
Сега, след почти четири сезона в Италия, е ясно, че Пулишич е намерил своето ниво, а Милан е доволен да го има. Това не е най-високото ниво в играта, но той е постигнал много. Малко американски футболисти могат да се сравнят с успехите му на клубно ниво, макар че представянето му с националния отбор е друга тема.
Следващите четири години ще му дадат възможност да сложи точката на своя престой в Европа.