Жозимар Хосе Évora Диаш, известен като Возиня, номиниран за Трофея „Яшин“, пристигна в Лондон в понеделник вечерта, за да получи своето неочаквано място сред най-добрите вратари на годината. Церемонията се проведе в Лондонския „Палладиум“ под бели светлини и дъждовни облаци.
Вратарят, роден преди 40 години в малкия град Миндело на остров Сао Висенте в Кабо Верде, има кариера с позднo разцъфтяване. Той е играл в Ангола, Молдова, Португалия, Кипър, Словакия и сега в Чили. Номинацията му не е заслуга за клубните му изяви. Той се е появявал епизодично в Шавеш във Португалска Лига 2, а в Коло-Коло все още има предимно церемониален статут. Номинацията е признание за неговото изненадващо представяне на тазгодишното Световно първенство, където фенове видяха в него човек, подобен на тях, уморен и пренебрегнат, но докоснат от най-силната форма на изящество.
Возиня запази сухо мрежата срещу евентуалния шампион Испания в първия мач на Кабо Верде, който завърши със сълзи в очите. По-късно той изправи на крака Аржентина в осминафиналите. Между тези дни и след тях броят на последователите му в Instagram нарасна от 56 000 до днешните 27,7 милиона. Фенове от цял свят го избраха за титуляр в Дрийм XI на ФИФА.
Възиня, чието прозвище на португалски означава „баба“, се превърна в символ за всеки, който отказва да се откаже от дългоочакваните си мечти. Въпреки това той все още храни собствени амбиции, макар и по-скромни от постиженията му.
В неделя следобед той изигра първия си мач в лигата за Коло-Коло, въпреки че се очакваше да пропусне играта, за да присъства на Златната топка. В мача срещу Палестино завърши 1:1, а Возиня направи три впечатляващи спасявания, които оставиха съперниците с ръце на главите и поставиха мениджъра пред трудни решения. Той се бори за титулярното място с по-младия си съперник, тийнейджър, и засега не успява да го надвие.
След мача той веднага отиде на летището в Сантяго, за да отпътува за Лондон. Облечен в бял анцуг, той вървеше през терминала придружен от телохранител, който държеше ръка около кръста му, сякаш е прикрепил куфар с диаманти към китката си. Възиня тихо си подсвиркваше и махаше на пътниците, които му викаха окуражаващи думи.
Заедно с президента на клуба Анибал Моса той първо отлетя до Мадрид, където се качи на частен самолет за последния етап от бързото си пътуване. Излетя само шест часа преди началото на церемонията.
Стандартният му смокинг чакаше на закачалка в задната част на самолета. Той бързо го облече и се запъти през задръстените лондонски улици и тълпите пред „Палладиум“. Пристигна точно навреме, посрещнат от необичайно голямо възхищение, но и от познатите шансове на аутсайдер. Френският рапър Френч Монтана вече беше открил вечерта, като изпя хита си „One Night“ на върха на двуетажен автобус. Възиня изглеждаше, че е приел същата сделка.
Той раздаде повече автографи, отколкото повечето. Снимаше се и с звездата на Барселона и претендент за Златната топка Ламин Ямал, както и с опитния мениджър Фабио Каперо. Държеше се повече като фен, отколкото като колега. Преди да стигне до мястото си, той позира пред стотици камери с израза, който спечели сърцата на милиони: леко широко отворени очи и леко насълзени, сякаш едновременно се наслаждава на момента и му се чуди.
Цената на известността
В скорошно интервю за The Observer Возиня призна, че тежестта на внезапната му слава надвишава ползите от нея. „Много хора искат да бъдат известни и да имат публичен образ, но виждат само положителната страна на тази реалност“, каза той. „Честно казано, ако ми предложат живота, който имам днес, или живота, който имах преди, бих избрал този, който имах преди.“
Един ден, почти неизбежно, той ще получи второто си желание.
През септември Кабо Верде загуби два мача в квалификациите за Купата на африканските нации, а Возиня приличаше на героя от фантастичната история за временното издигане. Той допусна груба грешка при загубата с 1:3 от Мали, а срещу Руанда не успя да спре нито един от двата удара, с които се сблъска. Отборът загуби отново, 1:2.
След шумното си пристигане в Коло-Коло той каза пред журналисти: „Въпреки че играх в по-малки лиги за отбори, които не бяха точно гиганти, в дълбочина винаги си казвах, че съм играч за големи клубове.“
Вечерта в Лондон
Световноизвестните вратари не остават незабелязани от големите клубове. Възиня е нещо различно. Видеопрезентацията на номинираните в „Палладиум“ го прескочи още преди да бъде показан. Той беше изминал дълъг път, за да не чуе името си и аплодисментите, които щяха да последват.
Това беше непростима грешка, но не е обида да се каже, че номинацията му ще бъде по-скоро прощален подарък, отколкото предвестник на по-големи неща. Тя прави още по-специалното онова, което той направи миналото лято.
Виторе Мартинс, неговият мениджър в Шавеш, най-добре описа ситуацията, след като Возиня обяви напускането си от Португалия, преди да направи това, което направи срещу Испания и Аржентина. Прощалните му думи се оказаха пророчески. Те звучаха едновременно красиво и болезнено, почти като надгробно слово. „Той е в много специален момент от кариерата си и преживява уникален период от живота си, за който може би е смятал, че е невъзможен, да играе на Световно първенство на 40 години“, каза Мартинс. „Той беше перфектен професионалист до самия край.“
Всеки вратар ще признае, че има мачове, в които всяка малка подробност се обръща в негова полза. Испания уцели гредата срещу Кабо Верде, което се помни по-малко, и отправи повече удари към вратата на Возиня, отколкото встрани от нея. Мачът можеше да завърши по различен начин, а Возиня да излезе като храбър, но победен.
Именно така приключи световната му история, след вълнуващо продължение срещу Аржентина, в което той спря непреодолимия Лионел Меси повече от веднъж.
Вечерта в понеделник ще бъде последното му докосване до подобно величие. Той го знае. Когато намери мястото си, то беше във втория ред, далеч от пътеката, защото знаеше, че няма да му се налага да се качва на сцената.
Той знае, че никога няма да се радва на устойчивата блясък на Хари Кейн, на почти непрекъснатите успехи на Килиан Мбапе или на безграничното бъдеще на Ямал. Той погледна към кралете на своята благородна професия, включително Дейвид Рая и Унай Симон, предполагаемите победители на Трофея „Яшин“, и осъзна, че никога няма да споделя тяхното богатство, а само част от въздуха, който дишат.
Той обаче има голямо сърце и в неговите дълбини знае нещо, което по-облагодетелстваните му съперници никога няма да разберат. Той знае какво е да не бъдеш избран и знае какво е да се почувстваш част от нещо, макар и само за кратко.
„Представянето е представление за всички“, бе изплакал след своето прераждане срещу Испания.
Когато вечерта, пълна с блясък и странност, завърши с горчиво-сладък край, Возиня стана и се задържа в пътеката, сякаш не знаеше къде да отиде. Погледна към полилеите на „Палладиум“, отново с леко широко отворени и леко насълзени очи. Беше извървял дълъг път, за да бъде в Лондон, и за една нощ можеше да се смята сред гигантите на играта. Както и останалите от нас, които го обичаме.
Той беше повече от перфектен професионалист. Той беше идеалният заместник за всички нас, които обичаме футбола без взаимност, и чакаме моментът, в който той най-сетне реши да ни отвърне със същата любов.