Три поредни загуби оставиха Манчестър Сити на трета позиция и на шест точки зад лидера Арсенал, който е във великолепна форма и се стреми да защити титлата си. Почивката заради международните мачове дава на италианския мениджър Енцо Маресca време да оправи нарастващите проблеми в отбора. Въпросът е дали причината е психологическа, или Маресca трябва да реши тактически проблеми.
Маресca започна феноменално, след като пое отбора от Пеп Гуардиола през лятото. Сити записа рекордни седем поредни победи в началото на сезона в Премиър лийг. После дойдоха три поражения подред. Клубът също така очаква решение по своята апелация, след като през септември беше признат за виновен в нарушаване на финансовите правила на Премиър лийг. Мачовете продължават, докато санкциите все още висят над клуба.
Психологическата страна
Известният спортен психолог д-р Пол Макарти, който има 25 години опит с водещи клубове в Англия, Шотландия, Германия и Франция, обяснява, че личният и професионалният живот на футболистите влияят на представянето им на терена. Когато ситуацията се обърка, трябва да се “сглоби пъзел”.
“Футболистите са като всички останали. Говорят за това, което се случва в живота им, и за актуалните теми, особено за несигурни събития”, казва Макарти. “Това поражда комуникация, много истории и слухове. Ако загубите се натрупат, често намалява колективната ефективност.”
Той определя колективната ефективност като вяра на отбора в собствената му способност да постигне целта си. Според него тази вяра често се разклаща след поредица от загуби, особено когато отборът е свикнал с успехите.
Макарти смята, че несигурността около процеса по апелацията може да повлияе на концентрацията на играчите. “Това би била много разумна човешка реакция”, казва той. “Когато хората не знаят какво ги очаква, несигурността води до усещане за липса на контрол. Изследванията показват, че несигурността често е по-стресираща от лошите новини. Докато чакаш резултата, не знаеш къде си, и мнозина губят чувството за контрол. Идват на тренировка, играят мачовете си, но това е извън техните възможности.”
Сити е започнал сезона безупречно и е бил на върха на класирането, но след това е изпаднал на трета позиция. След обявяването на присъдата отборът спечели първия си мач у дома срещу Ливърпул, който игра с10 души, а после едва победи Ипсуич на “Етихад”. Оттогава обаче отборът загуби от Астън Вила, Брайтън и Нотингам Форест. Защитните слабости и индивидуалните грешки излязоха на показ и струваха скъпо.
В първите си седем мача през сезона Сити не допусна нито един гол заради индивидуална грешка. В последните три мача обаче четирима футболисти са допуснали грешки, които са довели до голове. След 10 мача в първенството Сити е допуснал 13 гола, което е най-много в този етап на сезон от 2008/09 г., когато клубът допусна 16. Това повдига въпроси за стабилността в защитата.
Тактическите проблеми
Докато е бил в Челси, Маресca обяснява тактиката си в интервю за NBC Sports. Той описва как преминава от 3-2-2-3 към 3-1-6, като изтласква един защитник напред. Използвал е шест нападатели и срещу Интер, за да надиграе петимата защитници на съперника.
Този сезон той по-трайно прилага 3-1-6, като замества втори дефанзивен полузащитник с допълнителен атакуващ полузащитник. При отбор, пълен с качествени футболисти, има логика в желанието за по-активна и напориста игра. Ефективността на тактиката обаче зависи от уменията на футболистите, които я изпълняват.
Големите въпроси са свързани с Елиът Андерсън и партньорите му в полузащитата. Андерсън по природа е по-скоро свободно движещ се полузащитник и разчита на физическите си качества. В Нотингам Форест той защитаваше интензивно, пресираше високо и широко и участваше в атаките. Този сезон Маресca и щабът му се опитват да го превърнат в по-дълбок, седящ полузащитник след напускането на Родри през лятото. Научаването на тази роля ще отнеме време, както се случи и с Родри, когато пристигна.
Опитите за обучение на играч за ключова роля сами по себе си не са проблем. Но Сити в последните мачове често е уязвим в центъра на терена. Андерсън, който до голяма степен прави силно впечатление, често излиза от позицията си, за да пресира или да следи съперници и да възвърне топката. Умните съперници използват това, за да го изведат от позиция и след това да подават през центъра.
Когато Сити напада, Енцо Фернандес, който често е един от тримата полузащитници, прави чести атаки без топка към последната трета. Тогава в защита на Сити може да останат само двама или трима играчи, което дава на съперника добри условия за контраатака, ако успее да пробие първоначалния пресинг.
За Маресca проблемът не е толкова в схемата, колкото в загубата на топката. След загубата от Форест той каза: “Допускате преходи, когато загубите топката и не печелите двубоите.”
Има и друг проблем, свързан с уменията на играчите зад Андерсън. Джанлуиджи Донарума не е вратар, известен с играта си с крака. Защитниците са полезни с топката, но под натиск са допускали скъпи грешки, и то този сезон, когато играят от задна линия. Сити има четирима играчи около или зад топката, преди Йошко Гвардиол да загуби топката. Нотингам Форест, който също има четирима нападатели, отбелязва след тази загуба.
Решението на Гуардиола миналия сезон да смекчи тези проблеми беше полузащитниците да поемат повече отговорност в разиграването. Загубата на Родри и особено на Бернардо Силва, който се спускаше дълбоко и изнасяше Сити от собствената му половина, направи проблемите по-очевидни.
Андерсън е много добър, но не може сам да реши разиграването така, както го правеше Бернардо Силва. Аюб Буади обаче може да бъде използван по този начин, както показа срещу пресинга на Бразилия на Световното първенство.