Тотнъм си върна “чудовищата на менталността”, които да вдъхнат живот на проекта на Роберто Де Дзерби

Тотнъм си върна двама от най-силните си характери – Дейан Кулушевски и Джеймс Мадисън, и това вдъхва живот на проекта на Роберто Де Дзерби. Двамата се завърнаха след дълги контузии точно когато „шпорите“ започват да гледат нагоре в класирането.

Нямаше емоционален изблик, нито миг на тих размисъл или уязвим поглед към небето, когато Кулушевски се готвеше за дългоочакваното си връщане след контузия. Кратък разговор с емоционалния Де Дзерби, поглед към тактическата дъска и шведът излезе на терена, посрещнат с рев от 60-хилядната публика на Тотнъм.

Кулушевски помогна за първата победа на стадиона

Това показва саможертвената и дълбоко вярваща личност на Кулушевски – той отложи настрана собствените си емоции, за да помогне на Тотнъм да запише първата си победа в първенството този сезон на собствен терен, срещу Ковънтри.

Де Дзерби пусна Кулушевски при много равностойна игра, докато Ковънтри търсеше изравняване. Бързо стана ясно, че стоманеният плеймейкър не е там само за морална подкрепа. Устремните му рейдове по фланговете изкараха Тотнъм напред в момент, в който отборът заплашваше да се прибере в собствената си наказателна зона. Въпреки почти 18-те месеца извън игрите, нищо не подсказваше, че Кулушевски е физически ограничен, докато притискаше Ковънтри.

След финалния сигнал облекчение заля стадиона на Тотнъм, а Кулушевски се отдаде на емоцията на вечер, която допреди няколко месеца е смятал за невъзможна. Той прегърна дълго Джеймс Мадисън, който също извървя собствения си път към завръщането.

„Футболът за мен е като дишане“

Пред медиите в тунела Кулушевски разказа, че е казвал на близките си, че може никога повече да не стъпи на футболно игрище. Тогава, сякаш случайно, покрай него изтича дъщеря му с фланелка с надпис „my hero, 526“ на гърба. Семейството е била неговата движеща сила и воля да се върне, дори когато е изглеждало невъзможно.

„Представете си, когато всички се откажат от теб. Представете си, че не можеш, а футболът за мен е като дишането“, каза Кулушевски, спирайки за момент да осмисли паметната вечер за себе си и семейството си.

„Представете си, че не можете да дишате две години, но все пак имате семейство, показвате се, правите го с усмивка, ходите при съотборниците си, мотивирате ги, а това изисква много любов, много кураж и много вяра.“

Друга атмосфера в съблекалнята

С Мадисън и Кулушевски отново във форма Тотнъм изглеждаше по-уверен и по-ефективен. Де Дзерби смята, че „с тях в съблекалнята има друга атмосфера“. Двамата са различни характери, но с подобни пътища, и италианецът знае, че отборът трябва да търси вдъхновение в тях – на терена и извън него.

Рядката домакинска победа е едва шестата от последните 37 домакински мача в първенството. Тя дължи много на влиянието на Мадисън при първия му старт от 17 месеца, но и на Кулушевски, и показа на Тотнъм какво точно му е липсвало.

Проблемите на северно-лондончани са многобройни, но не е случайно, че без Мадисън и Кулушевски в състава отборът изпитваше недостиг на креативност и убедителност.

Ако Тотнъм иска да направи крачка напред този сезон, ще е добре да се поучи от Мадисън и Кулушевски. Психическата им устойчивост е пример за останалите в отбора и качество, което досега липсваше.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *