Бруно Фернандеш е без гол и асистенция в последните четири мача от Висшата лига, а Манчестър Юнайтед търси отговор на въпроса дали капитанът трябва да загуби мястото си в основата преди визитата на Лийдс в неделя.
Ден преди мача на Атлетико Мадрид в Шампионската лига клубът излезе с официално изявление за капитана си. В него се говореше за „леко контузно неразположение“ и се подчертаваше, че „няма защо да се притеснявате“. Представянето му същата вечер обаче подсказа друго.
Възможно е споменаването на контузия да е целяло да смекчи критиките, които започнаха да обгръщат футболиста, избран за играч на сезона в Premier League миналата година. Формата му се превърна в неочакван проблем за Майкъл Карик и е симптом за това къде се намира Юнайтед като цяло.
Толкова често спасител на отбора, Фернандеш в момента е неговото основно слабо място. Проблемът е, че когато не допринася в атака, той почти не носи нищо друго. Ясно е, че ролята и стилът му не включват борбеност без топка. Но крехкостта на Юнайтед не позволява и пътници в игра.
Време ли е за паника?
Да извади Фернандеш от титулярния състав би било смело решение за Карик. Първо, кой би го заменил? Най-очевидният избор е Мейсън Маунт. Матеус Кунья също може да играе като десети. И двамата биха били експериментални варианти в бурни води. Предстоящата визита в Лийдс в неделя се разглежда като мач, който Юнайтед трябва да спечели.
Карик трябва да претегли и значението да остави на резервната скамейка най-добрия играч на отбора, човека, който през цялата бъркотия е показал, че е истинското въплъщение на сърцето и традицията на Олд Трафорд. Ако решението се окаже грешно, Карик ще се изложи на още по-голяма критика. Лесен отговор няма.
Честно казано обаче, Фернандеш изглежда изтощен през целия сезон. Може краката му да са останали празни след Световното първенство това лято. Може да играе на ръба на физическата издръжливост. По-вероятно е тежестта на отговорността да го притиска. Неизбежният камък на отговорността, който носи Манчестър Юнайтед.
Този майстор на асистенциите е уморен. Уморен е да бъде единствената нишка на позитивизъм. Уморен е, че представянето му е толкова осезаемо свързано с резултата от мачовете. И като капитан трябва да се изправя пред медийните критици, когато резултатите не удовлетворяват.
„Може би трябва да свалят Бруно, защото не има най-добрия мач“, сподели бившият капитан Уейн Руни на почивката в Мадрид. И все пак, ако Карик трябваше да заложи на един футболист, който да запали отбора и да донесе момента на класа, нужен, за да се върне в трудния мач на „Метрополитано“, това би бил Бруно.
Фернандеш е изиграл 96 процента от всички възможни минути при Карик. Сменян е само три пъти – срещу Манчестър Сити, Ливърпул и във вторник в Атлетико – и винаги след 81-ата минута. Оставян е на резерва само веднъж, в Купата на лигата срещу Брайтън през септември. Карик не може без него.
Но мениджърът ще бъде първият, който признава спада при капитана си. Освен в продуктивността – на Фернандеш му трябваха цели 23 минути, за да направи първата си подаване срещу Тотнъм миналата събота – езикът на тялото е също толкова неблагоприятен. Всичките му познати жестове на раздразнение са отново тук: изблик на фрустрация във физическа форма.
В Мадрид той премина през целия спектър. Ръце на лицето. Ръце на главата. Ръце на хълбоците. И накрая ръце, събрани в аплодисменти за уморените фенове, чиято енергия и търпение към това, което гледат, изглежда се топят все повече.
Естествено, всичко това извежда на повърхността по-дълбоки проблеми, олицетворени от изключителната тирада на Лисандро Мартинес във вторник. Коментарите му, с които критикува ръководството на клуба, станаха вирусни почти веднага след като бяха изречени.
В крайна сметка Мартинес само изрази това, което повечето наблюдатели смятат за вярно. Съставът на Манчестър Юнайтед няма таланта и дълбочината, необходими за игра три пъти седмично. Формата на Фернандеш е симптом на този нещастен факт.
Докато едната част от Манчестър е (заслужено) разкъсвана за прекомерни харчения, другата е обвинявана, че харчи твърде малко. Това не е вина на Карик, а провал на това, което Мартинес изразно нарече „горе“.
Последиците от нежеланието да се инвестира, освен в защитни полузащитници, се разкриват на терена. Физическите щети са най-очевидни при онези, които са претоварени в резултат. Но надеждата и оптимизмът, с които започна кампанията, също бързо се изпариха.
Ако Юнайтед загуби от закалените в битки Лийдс на Елънд Роуд този уикенд, пълният кризисен режим ще започне. Даниел Фарке ще се опита да използва точно тази деликатност. И защо да не го направи? Лийдс влиза в този мач пред Юнайтед в класирането за първи път от септември 2002 година. Малко отбори в Premier League са толкова примамливи в момента.
Защото, ако Бруно Фернандеш не успее да изведе Манчестър Юнайтед от собственото му затруднение, то кой ще успее?