Третият кръг в Шампионската лига донесе 74 гола в 18 мача, или средно 4,1 на мач. Пари Сен Жермен победи Барселона, а Комо разгроми Манчестър Юнайтед с 4:1 и постави под въпрос бъдещето на Майкъл Карик. Журналистите Габ Маркоти, Сам Тайг, Марк Огдън и Бет Линдоп анализират кръга.
ПСЖ (над Барселона), Реал Мадрид (над РБ Лайпциг), Ливърпул (над Виярbriefly) – точно: Ливърпул победи Виярeал, Реал Бетис победи Фейенорд, а Астън Вила надделя над Викинг. И петте отбора остават със 100% актив след три мача. Другият голям мач на седмицата бе 2:2 между Байерн Мюнхен и Арсенал на «Алианц Арена». Букайо Сака напусна терена рано със скъсване.
ПСЖ ще съжалява ли за битката с Барселона?
ПСЖ спечели с 4:2 у дома в груповата фаза, но плати висока цена. Усман Дембеле напусна куцайки след едва 20 минути, а Маркиньос и Хвича Кварацхелия излязоха контузени около 60-ата минута. Кварацхелия вече е аут до края на сезона със скъсани кръстни връзки. Въпросът е дали Луис Енрике ще съжалява и дали това застрашава мечтаното трето поредно европейско отличие.
Огдън не приема този аргумент. Според него контузии могат да се случат по всяко време, а Кварацхелия, Дембеле или Маркиньос можеха да пострадат и в неделния мач от Лига 1 при Лион. Той напомня, че Луис Енрике ротира и пази звездите си през целия сезон. Огдън смята, че треньорът е бил прав да пусне най-силния състав, защото това е рядък шанс за най-добрите му играчи да се изправят срещу отбор, който може да им противостои. Те ще вземат повече от мачове с Барселона и Манчестър Сити, отколкото от срещи с Льо Авър или Осер. Ако ПСЖ пази звездите си срещу отбори като Барса, във Франция ще има скучен сезон без предизвикателства.
Линдоп е на същото мнение. Новият формат прави мачовете от груповата фаза по-малко значими, но ПСЖ срещу Барселона винаги е голям сблъсък и няма гаранция, че контузиите нямаше да дойдат в друг момент. ПСЖ има лукса редовно да почива играчи във вътрешния шампионат, за да са във върхова форма в Шампионската лига. Този подход им носи дивиденти през последните сезони. Все пак тя определя контузията на Кварацхелия като истинска жалост. Когато е във форма, той е един от най-приятните за гледане играчи в Европа и дава на отбора допълнително измерение. ПСЖ остава фаворит да защити трофея, но загубата на такъв талант е огромен удар.
Маркоти също не е съгласен с тезата за съжаление. Контузия може да дойде по всяко време, но не бива да идва от преиграване и умора, а това не е проблем за ПСЖ. Той припомня, че парижани спечелиха Лига 1 с шест точки преднина и излязоха начело едва в средата на януари. При загуба от Лион в неделя вечер те могат да паднат до шесто място. Загубата на Кварацхелия прави отбора по-слаб, но ПСЖ има богат избор в атака. Маркоти е почитател на Магнес Аклиуш, а има и Феран Торес и Мика Годтс. Според него по-трудни за заместване са централният бранител Вилиан Пачо и Витиня в средата на терена.
Тайг смята, че хората подценяват Кварацхелия. Според него грузинецът е най-добрият ляв крилен в света, ако Килиан Мбапе бъде класиран като неохотен нападател, и един от десетте най-добри играчи на планетата. Загубата му за целия сезон е убийствена. ПСЖ има повече боеприпаси на крилата, тъй като Дезире Дуе продължава да расте, а лятото донесе сериозни попълнения. Но стилът на Луис Енрике е интензивен и изисква дълбочина. Отборът губи не просто играч, а най-добрия си крилен.
Истински ли е успехът на Ливърпул при Андони Ирайола?
Ливърпул победи с 4:3 Виярeал, след като изоставаше с 0:2 по своя вина и вкара четири поредни гола. Отборът има пълен актив в Шампионската лига и е загубил само веднъж във всички турнири този сезон (от Манчестър Сити). Много от големите имена обаче още не показват най-доброто си: Брадли Баркола, Флориан Вирц и Александър Исак. Доминик Собослаи играе с контузия, десният бек все още не е уреден (макар Роналд Араужо да се представя добре като «спешно ползван под наем»), а динамичните игри на Рио Нгумоха прикриват много основни проблеми.
Линдоп казва, че в Ливърпул никой не си прави илюзии, че отборът на Ирайола е още в процес на изграждане. Според нея той изглежда с едно ниво под топотборите на Европа и е бил особено слаб през първите 30 минути срещу Виярeал. Тя го намира за твърде несъвършен, за да спечели Висшата лига този сезон, а вероятно и Шампионската лига, макар в Европа Ливърпул никога да не бива да се отписва. Ирайола внедрява нова система с играчи, които още свикват един с друг, затова е нужно търпение, особено заради скорошните контузии. Нгумоха обаче е повод за истински оптимизъм. Той впечатляваше с кратки появи отдясно, но във вторник направи най-пълното си представяне с екипа на Ливърпул. Все още е само на 18 години, така че не бива да се очакват такива игри всяка седмица, но има много светло бъдеще на «Анфийлд».
Тайг нарича играта на Нгумоха най-големия плюс за Ливърпул след трите важни точки. Младокът изглеждаше отлично на десния фланг и може да реши онова, което изглеждаше като истинска главоблъсканица за Ирайола. Ливърпул започна сезона с четирима крилни, които предпочитат лявата страна, което създаде дисбаланс. Ирайола вече пробва много варианти там (Коуди Гакпо, Виктор Муньос, Нгумоха), а Нгумоха изглежда най-способен да се наложи. Тайг иска да види още, но го определя като много вълнуващо за Ливърпул.
Маркоти нарича успеха «фалшива зора» в смисъл, че Ирайола не е треньор с незабавен ефект върху резултатите. Футболът му е различен и изисква повече време за усвояване. Хората забравят, че Борнмът взе само три точки в първите девет мача на Ирайола, а после се подобряваше всеки сезон: от 11-о до девето и шесто място. Според Маркоти ще бъде бавен процес, защото той е наследил зле сглобен състав с играчи, които не отговарят задължително на идеите му. Водачът в защита Вирджил ван Дайк вероятно ще си тръгне и Ирайола ще трябва да започне отзад от нулата следващия сезон. Той е правил това в Борнмът, където загуби трима от четиримата защитници за едно лято и се върна по-силен. Освен това няма основния си централен нападател Уго Екитике до новата година. Резултатите ще зависят от индивидуалностите, а решенията са кърпени, като се започне от Араужо като десен бек.
Маркоти се радва на играта на Нгумоха, защото често се фиксираме върху инвертираните крилни. Има и други проблясъци: Райън Грейвънберх се учи много дори когато играе слабо, Жереми Жаке набира увереност, а Муньос изглежда прилично. Те ще определят бъдещето на Ирайола, но «истински» отбор на Ирайола Маркоти не очаква преди година.
Огдън смята, че Ливърпул върви добре. Отборът е в преходен период и няма да спори с Арсенал и Сити за титлата, но всеки клуб трябва да изтърпи болка при рестарт. Нгумоха е най-светлият атакуващ талант, което не говори добре за Вирц и Баркола, но Ливърпул е вълнуващ напред и вероятно ще бележи повече, отколкото допуска в повечето мачове. Търпението във футбола на най-високо ниво вече не съществува, но то е нужно на «Анфийлд». «Може да е и по-зле – вижте Манчестър Юнайтед», добавя той.
Трябва ли Карик да бъде уволнен веднага?
Манчестър Юнайтед загуби с 4:1 при малкия Комо, а след мача играчите си разменяха упреци. Капитанът Бруно Фернандеш открито постави под въпрос тактиката на Карик. Въпросът е дали треньорът трябва да бъде уволнен веднага или да се изчака паузата за националните отбори, и дали Лисандро Мартинес е бил прав в изблика си миналата седмица.
Тайг смята, че не всичко е до Карик, но интервюто на Мартинес го е измъкнало изключително много. Отборът не е добре подреден, не функционира както трябва и според него може да бъде много по-добър със сегашните играчи. Юнайтед завърши лятото без ляв бек и нападател, но привлече добри халфове, които се представят ужасно. Тайг посочва Юри Тилеманс, който изведнъж е минал от един от най-добрите халфове във Висшата лига до играч, който изглежда далеч от нивото си. Той пита дали това е негова вина, или отборът е зле организиран. По тази логика Андрей Сантош заслужава повече снизхождение. Карик носи голяма отговорност, но не цялата.
Огдън е съгласен, че не всичко е до Карик, но подчертава нещо очевидно от началото на сезона: играчите на Юнайтед не изглеждат във форма. Статистиките им за пробягани километри са едни от най-лошите във Висшата лига, а липсата на кондиция е отговорност на треньора и щаба му. Отборът е пълен с неподходящи играчи, някои от тях (Люк Шоу) още от времето на Луи ван Гаал (2014–16), а твърде много са или недостатъчно добри, или стари, или и двете. Според Огдън Карик трябва да си тръгне, защото не е квалифициран за такъв пост. Никога не се получава, когато временен треньор получи работата за постоянно. На Юнайтед му трябва наставник, който да вдигне кондицията, да въведе организация и дисциплина. «Здравей, г-н Антонио Конте», пише той.
Линдоп казва, че е трудно човек да не съжалява донякъде Карик. Думите на Мартинес показват клуб в безпорядък зад кулисите, дори Юнайтед да се стреми да показва единство. Карик е последният в дълга редица треньори, които се борят на «Олд Трафорд», и няма сребърен куршум за проблемите на клуба, особено ако ръководството над него остане същото. Тя е съгласна с Огдън, че дните му изглеждат преброени. Той свърши отлична работа миналия сезон, но според нея никога не е имал нужния калибър за дългосрочна роля. Конте би разчувствал нещата, но съюзът със сигурност би завършил с катастрофа, макар да би бил чудесно съдържание за документалния филм «All or Nothing» на клуба.
Маркоти отговаря на твърдението на Огдън с примери. Роберто Ди Матео беше временен треньор и спечели Шампионската лига. Зинедин Зидан беше временен и спечели три. Ханзи Флик беше временен и спечели требъл (а сега се справя добре и в Барселона). Тони Бартън беше временен и спечели Купата на европейските шампиони с Астън Вила. Еди Терзич спечели германската купа и стигна финал в Шампионската лига. Гари Монк замести Микаел Лаудруп в застрашения от изпадане Суонзи и го изведе до осмо място следващия сезон. Крис Колман поведе застрашения от изпадане Фулъм и го изведе до девето място година по-късно.
Проблемът, според Маркоти, е, че всички те са имали или изключителни играчи, или много стабилен клуб, или и двете. Юнайтед няма нито едното, нито другото. Той вижда два отделни въпроса. Първият е дали Карик може да изведе Юнайтед там, където иска да бъде. Отговорът му е «вероятно не», затова треньорът трябва да си тръгне. Скокът е бил твърде голям, трудно е да се свикне с мачове в средата на седмицата и е очевидно, че играчите, бягащи на половин скорост, не го следват. За толкова важен мач Маркоти намира за странно колко играчи са били контузени: единствените титулярни полеви играчи на пейката бяха Джошуа Зиркзее, Амад Диало и Карлос Балеба.
Вторият въпрос е какво не е наред с клуба, защото ясно не е само Карик. Тук Мартинес е бил прав: има сериозни проблеми с комуникацията и липса на посока. Не става дума само за трансферния прозорец и избора на Джейсън Уилкокс, а за отговорност и визия. Това няма да се оправи веднага.
Огдън признава Зидан и Флик, но казва, че Ди Матео си тръгна броени месеци след подписването на нов договор, което е съдбата, очакваща Карик. Маркоти пита дали ще подминем Колман, Бартън, Монк и Терзич и добавя, че повечето фенове на Юнайтед биха се радвали Карик да спечели Шампионската лига и после да бъде уволнен.
Какво показва 2:2 между Байерн и Арсенал?
Двамата претенденти се бориха за забавно 2:2. Арсенал беше почти в пълен състав (без Уилям Салиба), докато Байерн бе без Йозуа Кимих, Майкъл Олисе (наказан) и Джамал Мусиала, а Луис Диас влезе като резерва, но излезе контузен. Въпросът е какво казва равенството повече: за Байерн или за шансовете на Арсенал.
Линдоп го нарича мач с високо качество между два топотбора, с три страхотни гола. Тя смята, че Арсенал ще бъде по-доволният отбор, не само заради късното изравняване, но и защото е зряло представяне като гост, показващо колко трудно е да бъде победен в Европа. Загубата на Сака в първото полувреме е удар, но Ебереchi Езе се справи добре като негов заместник и ако някой състав е подготвен за контузии, това е Арсенал. Тя вижда Арсенал отново да стига далеч. За Байерн е трудно да се оценява с толкова контузени. Венсан Компани ще е разочарован от управлението на мача при 2:1, но при завръщането на част от големите имена отборът ще бъде различно предложение.
Маркоти също се съгласява, че без Барселона срещу ПСЖ това щеше да е мачът на кръга. Загубата на Сака след 10 минути не помогна на Арсенал, но отборът показа много характер. Това бе Арсенал от миналия сезон: той се стяга в защита, остава компактен и играе на преход. Според Маркоти Арсенал не бива да играе така във всеки мач (нито Микел Артета мисли така), но това е правилният подход като гост. Той не е фен на Виктор Гьокереш, но изборът е бил правилен и не е сигурен, че Кай Хаверц би могъл да подаде както той за гола на Деклан Райс.
Байерн е бил разочарован, защото е водил с 2:1 у дома през второто полувреме и не е победил, но според Маркоти отборът трябва да се оценява с отстъпка. Отсъствията тежат. Кимих се забелязва още повече, когато го няма: Том Бишоф е страхотен, но има дълъг път до лидерството на Кимих. Алфонсо Дейвис показа, че още може да играе като крилен, а Олисе оставя огромна дупка. Двата първи гола дойдоха от изключителни подавания на преход: на Мартин Йодегор, но особено на Хари Кейн. Арсенал намери начин да неутрализира Байерн, но не и класическия мотив с Кейн, който се връща назад и намира търсещите пространство крилни. «Няма отговор на това», казва Маркоти.
Огдън твърди, че Байерн има по-добър състав с повече талантливи индивидуалности и голмайстор в лицето на Кейн, точно какъвто е нужен на Арсенал, за да стигне до следващото ниво. Двата отбора ще стигнат далеч, но ако Байерн не беше срещнал ПСЖ на полуфинала миналия сезон, щеше да стигне до финала. Байерн има много повече опции и тактическа гъвкавост, плюс предимството да играе в по-малко конкурентна лига от Арсенал, затова е по-добър залог за трофея. Според Огдън ПСЖ, Байерн и Барселона са над всички останали, а Арсенал е в следващата група. Артета трябва да добави разнообразие и дързост в тактиката, за да бъде истинска заплаха за голямата тройка.
Тайг намира резултата за удобен за всички. Байерн винаги очаква победа у дома, но с отсъствията и факта, че е «само» мач от груповата фаза, равенството е приемливо. Арсенал направи каквото трябваше, а това, че контузията на Сака не го разтърси много, е голям плюс (доскоро това лесно би го потопило). Най-голямата грижа на Артета е степента на контузията на Сака, не изпуснатите точки. Равенство при гостуване на отбор от първа урна е напълно наред.
Какво още впечатли в третия кръг?
Тайг посочва разгрома на Манчестър Сити над АЕК Атина с 5:1, в голяма степен благодарение на група възпитаници на академията. Докато вниманието с право се насочва към огромните разходи на Сити през последните 15 години, победата с млади звезди беше приятно успокоение за феновете. Фил Фоудън бе звездата на вечерта с хеттрик и показа на треньора Енцо Мареска, че има огън в корема. На два от головете асистира Рико Люис, а 17-годишният Флойд Самба спечели свободния удар, който започна всичко. По-късно 18-годишните Райън Макайду и Кейдън Брейтуейт влязоха и повлияха, като първият асистира за третия гол на Фоудън.
Огдън обаче посочва тревожното ниско присъствие на «Етихад». Футболът е скъп за феновете, но множеството празни седалки показва относително малката фенска база на Сити, която не съвпада с търговските приходи на клуба, равни на тези на Реал Мадрид и по-големи от тези на Юнайтед. Когато Юнайтед игра със Сабах на «Олд Трафорд» миналия месец, 73 685 фенове платиха за мача. Срещу АЕК официалното присъствие бе 40 042. Според Огдън, когато клуб претендира за глобална търговска суперсила, феновете трябва да го докажат, като пълнят стадиона, както правят в Реал, Юнайтед, Ливърпул и Байерн.
Линдоп казва, че с наближаващата в понеделник церемония за «Златната топка» Кейн отново показа защо е достоен претендент. Не бе в най-блестящата си форма при 2:2 с Арсенал, но завърши с гол и асистенция: чудесно сервира на Дейвис и хладнокръвно вкара от дузпа. Головата му статистика е феноменална, но разнообразието в подаванията го прави толкова приятен за гледане. Точността му срещу Арсенал беше такава, че в друга вечер можеше да завърши с хеттрик от асистенции. Тя признава възможно английско пристрастие, но подкрепя Кейн да победи на церемонията в Лондон следващата седмица.
Маркоти смята, че омразата към Сити е достатъчна напоследък и признава, че «Златната топка» не го вълнува. Затова се фокусира върху Комо. Нико Паз в момента би влязъл в почти всеки отбор в света и той се радва, че го показва на голямата сцена. Освен това Комо е играл без трима титуляри (Тревой Чалоба, Асан Диао и Моиз Кийн), а последния път, когато Юнайтед допусна четири гола в мач, беше през май 2025 г. (гостуване на Брентфорд). Сеск Фабрегас е истинска находка. Комо е харчил над възможностите си и вероятно ще плати висока цена пред правилата за финансов феър плей, но играчите там са предимно млади или посредствени футболисти, възродили се при Сеск.