Андони Ираола вече е начело на Ливърпул, но пътят му в мениджърската професия започна в Кипър с АЕК Ларнака и завърши с уволнение. Преди седем години той бе освободен от първата си мениджърска работа след серия от шест мача без победа в първенството на Кипър.
Ираола извлече поуки от този неуспех и изгради кариерата си отново в Испания, първо с Мирандес, а после с впечатляващи изяви в Райо Валекано и Борнемът, които му отвориха вратата към Анфийлд. Бившите му съотборници и колеги обаче вероятно гледат на този възход с недоумение.
Имаше ли някой, който да вярва в него през онзи януарски ден, когато Ларнака игра 2:2 като домакин срещу Ермис Аради, отборът, който по-късно завърши на последно място в класирането? Този резултат удължи серията от мачове без победа в първенството до шест и Ираола заплати цената с работата си.
Признаци, които подсказваха бъдещия успех
Имаше ли нещо отвъд резултатите, което да подсказва, че Ираола е предопределен за по-големи неща и че е просто жертва на непремерено уволнителна култура в кипърския клуб? Давид Катала, който играеше под негово ръководство в Ларнака, включително в последния мач, казва, че е забелязал обещаващи признаци.
„Той вече имаше много ясни идеи за това, което иска“, разказва Катала. „Виждаше се и, разбира се, всички футболисти говорееха, че ще стане фантастичен треньор. Но да стигне до това ниво? Да се каже, че ще бъде в Ливърпул? Това е голямо твърдение.“
Ираола е прекарал цялата си играческа кариера в Европа, в Атлетик Билбао, преди кратък престой в Ню Йорк Сити в САЩ. Първият му опит като мениджър в Ларнака го изведе извън зоната на комфорт, въпреки че в клуба имаше испански присъствие.
Началото му беше впечатляващо. Той преодоля три кръга от квалификациите за груповата фаза на Лигата Европа, като спечели срещу Дъндолк, Щурм Грац и Тренчин. Не по-малко важно е, че футболистите в Ларнака охотно приеха блестящите му идеи.
„Да участваш в Лигата Европа като клуб от Кипър беше невероятно“, обяснява Катала. „А работата, която той вършеше, беше добра. Това бяха същите идеи, които иска и в Ливърпул: високо пресинговане и много агресивна игра с и без топка.“
В Кипър по онова време това беше особено рядко. „Ритъмът на играта там беше много бавен. Успях да играя там до 38-годишна възраст, защото ритъмът не беше толкова висок.“ Ираола обаче имаше различна представа за играта, която беше научил при Марсело Биелса в Билбао.
Катала обяснява: „С него всичко беше по-експлозивно, по-динамично, с повече интензитет. Виждаше се как Марсело го правеше в Атлетик Билбао. Помня, че понякога и ние играехме така. Луди неща, като следене човек срещу човек по цялото игрище. Като футболисти това беше лудост.“
Днес той осъзнава, че това е било предвестник на бъдещето на футбола. „Футболът се развива в тази посока. Начинът, по който трябва да пресингираш. Промени менталитета на футболистите.“ Дори на самата кипърска лига. „Той донякъде промени ритъма на първенството в Кипър.“
Краят на кратката мениджърска кариера
За известно време всичко вървеше добре. В началото на декември, след 10 мача, Ларнака беше втора в класирането, зад Лимасол, единственият отбор, който ги беше победил в този период. Отборът на Ираола дори беше пред шесткратния действащ шампион и крайния победител АПОЕЛ.
После всичко бързо се разпадна. Последва домакинско поражение с 5:1 от Байер Леверкузен в Европа, което беше между три гостуване на острова без нито една победа. Домакинско поражение с минимална разлика увеличи натиска преди краткото коледно прекъсване.
Загубата като гост от Омония, последвана от равенството срещу затруднилия се Ермис, реши съдбата му. Имаше някои промени в схемата, но нищо съществено. „Той не промени особено мисленето си за начина на игра срещу различните отбори“, припомня Катала.
Истинският урок беше, че дори в среда, която трябваше да е далеч от светлината на прожекторите за толкова известен футболист, какъвто той беше като играч, натискът в футбола идва бързо. „Ако не постигаш резултати, е трудно да имаш доверието на собствениците.“
Катала обяснява: „Кипър е много труден за треньорите, а особено за младите треньори, защото собствениците на футболните клубове са много страстни. И в мига, в който не постигаш резултати, те уволняват треньора сякаш е нищо.
Щом загубиш мачове, особено срещу по-слаби отбори, феновете веднага започват да говорят със собственика и той полудява. Не можеш да имаш стабилността, от която се нуждаеш като млад треньор. Това се случи и с Андони.“
Поглед напред
За Катала, който по-късно сам ще води Ларнака и ще задържи поста малко по-дълго от Ираола, важен е опитът да вземе нещо от бившия си треньор. Той смята, че и Ираола е извлякъл полза от този период. „Все пак беше добър избор да започне там“, настоява той.
„Кипър не е лесно място за работа за никого, но е добро място за млад треньор, който започва пътя си. Той имаше възможност да води отбор в Лигата Европа, например. За съжаление футболът навсякъде е много нестабилен за всички треньори.
Беше кратък период. Но той сигурно е научил много неща от опита си в Кипър как да управлява сложни ситуации. Беше първата му работа и трябва да вземеш нещо от нея. Със сигурност оттогава се е развил много и е израснал като личност и треньор.“
А за треньора на Ливърпул, при това с такъв мащаб, Катала казва: „Радвам се за него. Ако погледнете последните години, ясно е, че той е фантастичен треньор. Не мога да кажа, че не съм очаквал това, но е малко изненада.“ От уволнението в Ларнака до Ливърпул – как иначе?